Козууууунак!
Едва ли има човек, който да не асоциира Великден с козунака.

В нашето забързано ежедневие много са тези, които предпочитат да скочат до близкия супермаркет или кварталната пекарна, за да си набавят това изкушаващо печиво. Не ги и виня, все пак за малка сума и никакво време се сдобиват с тази вкусотия и не им се налага да месят, дебнат, пекат и чистят. Впрочем – препоръчвам ви, ако купувате козунак, да е от пекарна, а не пакетиран. Така сме по-близо до домашния.
Но все още има и луди като мен, които си умират да правят козунак вкъщи. Това ми е по-приятна традиция дори и от боядисването на яйцата. Вече съм се специализирала и да меся сама, но с малко помощ е винаги по-приятно. Нека ви споделя няколко трика, които ползваме у дома:
- Стаята, в която месим и печем да е зверски топла – винаги работи духалката;
- Не се занимавайте с нещо друго – клипчетата с подивели котки могат да почакат;
- Проверете дали имате всичко налично, че не е удачно да зарежете тестото и да хукнете за портокали;
- За месенето – ползвайте стабилна повърхност, върху която да блъскате тестото и я разчистете. Така ще си спестите чистене на нещо счупено/разсипано;
- Ако не ви се блъска тестото… ползвайте хлебопекарната да разбърка;
- Ако нямате хлебопекарна – вземете 1 здрава и ЧИСТА торба и сложете мазнина (каквото сте ползвали за козунака). Сложете тестото вътре и я завържете. Тази торба сложете в още една. След това сложете торбата в пералнята – да, в ПЕ-РАЛ-НЯ-ТА, и я пуснете на центрофуга (кратка програма).
Ако вие се сещате за друг съвет – включете се!
И приятно козуначене ! Но не прекалявайте!
Leave a Comment