Всички правим дразнещи неща, дори и да не искаме да си признаем. Неоспоримата аксиома е, че където има повече от един човек, шансът някой да пречи на някого нараства пропорционално с бройката на наличните индивиди. Ако не успеете да припознаете себе си или някой свой близък пазаруващ, съветваме ви да помислите пак. Току виж ви дошло просветлението и редуцирате броя на непоносимите си навици за радост на околните.
Започваме още от паркинга. Непонятно защо преобладаващият брой хора имат френетичното желание да паркират точно пред входа на магазина. Вярно, ходенето пеша вече отдавна е демоде, но природната функция на долните ни крайници позволява да извървим повече крачки от петте метра разстояние между колата и входа без да се пречупим. Връх в мързела и простотията са хората, които паркират на места за майки с колички или за инвалиди (когато е очевидно че спортният модел BMW не е управляван нито от майка с количка, нито от инвалид, поне не и физически такъв).
Насочваме се към входа на зловещата джунгла от хора, намаления и уникални промоции. Винаги се намира по някой замислен човек, който с баснословно спокойствие се е спрял на портала, разкопчава си якето, сваля си шапката, сваля си шала (още малко му остава и да си събуе обувките), оглежда се щателно, за да прецени обстановката и да обмисли накъде да се насочи.

снимка: pexels.com
Нищо обаче не може да се сравни с интересните персонажи, на които има шанс да се натъкнем вътре в магазина. Те са много и всякакви породи:
- “блейката” – той е недосегаем, нищо не може да го смути, защото дори не долавя опашката от хора на витрината с месото или зад себе си. Върви замечтано (демек блее) между щандовете, може би точно в този момент размишлява относно поредната си гениална идея. Изведнъж се сеща нещо, спира рязко, успявайки да накара поне една друга количка да се блъсне в неговата, но той е толкова вглъбен в себе си, че дори не забелязва. Човекът е излязъл на разходка, не на пазар.
- “родителят” – тези отчаяни грохнали същества са навсякъде, така че съвсем нормално е да бъдат забелязани да пазаруват скорострелно, докато едното дете се катери по някой стелаж, другото крещи, а третото…е, ако има трето, никой не е в състояние да им помогне.
- “мотльото” – това е първият братовчед на “блейката” по бащина линия. Скоростта по правило е същата, но основната разлика е, че човекът трябва внимателно да прочете всяко едно съдържание, етикет и цена на продукта, за да може в рамките на 1 час да прецени дали да си вземе от брашното за 1,50 лв., или това за 1,60 лв. Признавам си, трудна дилема.
- “пипни ме тук и тук” – всеки плод и зеленчук се мачка настървено, сякаш са гърдите 20-годишна сексбомба. Бонус точки ако се нахвърли с голи и мръсни ръце на хлебчетата от топлата витрина. Между другото, ако ви се случи да вземете хлебче и да го изтървете на земята, ще го върнете ли обратно във витрината, или ще си го платите и изхвърлите?
- “bang bang късай” – рови по стелажи, кошове, рафтове в търсене на “Светия граал” под формата на намалена луканка например. Всичко става на вили-мотовили, нищо не се оставя на мястото му, вадят се неща от кутии, късат се опаковки.
- “скандалджията” – средната възраст на този типаж е около 60+, но е напълно възможно да е и по-млад. Този човек изпитва удоволствие от това да се скара с касиерката за липсваща стока, погрешно написана цена или грешка в касовата бележка. Ясно е, че грешки стават, но проблемът винаги може да бъде решен културно и спокойно, а не да избуташ всички на опашката на касата и да започнеш да крещиш на служителя “Вие ме излъгахте, как не ви е срам”, докато ожесточено ръкомахаш, сякаш правиш заклинанието “Аресто Моментом” от “Хари Потър” (да, това е реална случка от преди няколко седмици).
И така, стоим си на опашката на касата, удовлетворени от сладката победа над съседската баба за последните намалени банани, напазарували сме всички нужни и ненужни артикули, виждаме светлината в края на тунела, когато идва редът на “мотльото”, когото вече сме срещали – спокойният човечец, който сякаш се движи на забавен кадър. Чинно изважда всеки един продукт от пазарската количка и го поставя на лентата. А стане ли време за плащане, се започва едно лениво ровене из чантата, търсене на портфейл, броене на стотинките, последен оглед на закупеното и дежурната проверка на касовата бележка. А ние просто искаме да се приберем и да се нахвърлим върху гигантския пакет печен слънчоглед, който чакахме да заредят 2 седмици. Но идва и твоят ред и о, чудо, транзакцията минава, прибираш покупките и се насочваш към превозното средство.
В опитите за безопасно и безаварийно излизане от паркинга, слаломираме бавничко между хората, тъй като по неофициална статистика веднъж напуснали пределите на супермаркета и вперили жаден взор в пълните торби, често преминаваме в състояние на “блейка” и не обръщаме внимание на автомобилите.
Вече вкъщи с оживлението на коледна утрин разопаковаме покупките и пълним хладилника, обсъждайки колко несъобразителни и дразнещи са повечето персони в магазина и се заричаме, че ние никога няма да сме като тях. Дали…?
p.s. В настоящата „корона“ ситуация е много вероятно да не срещнете повечето или нито един от посочените типажи заради въведените мерки в големите магазини. И все пак бъдете сигурни, че когато нещата се нормализират, веднага ще разпознаете гореспоменатите „пазаруващи“.
Leave a Comment