Search here...
TOP
На път Размисли и страсти

Неписаните правила за адекватно социално поведение в градския транспорт

Загадъчният градски транспорт – мястото, където много от нас, особено в големите градове, прекарваме част от активното си ежедневие, стратегически устремени към следващата си задача за деня. Място за размишления, за писане на мейли или чат с приятели, място за наблюдение на несполучливи свалки – ГТ предлага широк диапазон от силни усещания, кое от кое по-интригуващи.

От малки ни възпитават, че трябва да спазваме определени норми на социално-приемливо поведение на публични места, защото очевидно е безкрайно важно хората какво ще кажат. Това, разбира се, е правилно – не е редно да ходим голи по организъм навън или да си секнем носа с ръка на земята (макар че и двете неща ги виждам удивително често), защото останалите не са длъжни да гледат това. Както и в останалите сфери на ежедневието ни, и в любимия на всички ни ГТ има някои неписани правила, които би следвало да се спазват, за да бъде изживяването качествено и спокойно. Предават се през поколенията от уста на уста; легендите за тях се носят надлъж и шир и всеки, дръзнал да се докосне до недрата на обществения транспорт, ги знае или е силно препоръчително да се запознае с тях. 

  • Чисти при чисти – веднъж моя позната имала следната случка: качва се в ГТ и сяда до непозната жена, която по презумпция й се вижда безопасна и хигиенична. Жената се обръща към нея и й казва с най-прочувствения си глас: “О, толкова се радвам, че до мен седнахте Вие, а не някой миризливец…” Изводът – и други хора обръщат внимание на това. Аз почти винаги гледам да седна до жени и млади момичета, защото ми изглеждат по-безопасни и по-чисти и статистически погледнато е по-малко вероятно да са психопати.
  • Заговаряне на непознати – по принцип не подкрепям. Особено ако заговореният, в най-честите случаи жена, извършва дейност, която на езика на тялото говори за отблъскване на потенциални “нападатели”. Такава дейност може да бъде четене на книга/вестник, слушане на музика, говорене по телефона (не се препоръчва в ГТ). 
  • За личното пространство – наблюдения ми са, че 99.9% от хората ползват ГТ по предназначение, а именно – за да стигнат от точка А до точка Б на съответния град. Има обаче едни 0.1% от хора в нашето съвремие, които се възползват и от от допълнителни облаги, които им предоставя возенето в ГТ. Като един своеобразен Тиндър, където обаче не може да суайп-ваш наляво или надясно, автобусът или трамваят стават сборен пункт на качествени и не толкова качествени екземпляри от двата пола с различни физически дадености, финансови възможности и други характеристики, които се явяват притегателни за гореспоменатия 0.1%. А именно – ти си жена в края на 20-те си години, возиш си се културно и необезпокоявано в претъпкания автобус и изведнъж усещаш ръка, която се приплъзва по дупето ти деликатно като повей на пеперудени криле. Обръщаш се, а чичкото или трудноподвижният дядо си зяпа в небитието и ай върви доказвай, че нямаш сестра. В обобщение: физическото съприкосновение между непознати в претъпканото ППС е крайно нежелателно, избягвайте доколкото можете. Продължителния визуален контакт също, освен ако не сте от 0.1%-ните. Тогава спрете да го правите, моля!

** Бонус трик – ако някой ви зяпа настойчиво и искате да спре, може със същата настървеност да се вторачите в обувките му. Това обикновено би трябвало да го притесни и да спре.

  • Личен багаж – инструкции за ползване: дамската чанта пред тялото, може да ви пребъркат. Раници задължително свалени от гърба, държат се в ръцете пред тялото – пречат на другите или може да ви пребъркат. Обемни сакове – гледайте да се настаните така, че да заемате най-малко място; сакът на пода, препоръчително е, ако физическата подготовка и телосложението ви го позволява, да го обкрачите, така няма да заемате 2 правостоящи места, а едно. И намалява до минимум шанса да ви пребъркат. Храната е строго забранена – стига, вас не са ли ви учили като влизате някъде с хапване, да си го завиeте в хартийката и да изчакате, докато излезете? Бутилирани напитки може, кафе – не.
  • Разговор за миризмите – излишно е да споменавам, че уханието на джибри в 37 в пет часа надвечер или в 7:30 сутринта не е ОК. Същото важи за пот, чесън и кисело зеле. 
  • Забраненото място – местата, предназначени за хора с увреждания, майки с колички или трудноподвижни хора. Именно поради функцията си дори и в препълнен с млади хора столичен трамвай, при липса на горепосочената категория хора, въпросните седалки стоят зловещо празни като училищните чинове в Припят. Докато някой младеж не реши да седне там. Тогава изневиделица, сякаш от паралелен свят в мултивселената, се телепортира войнствена баба, която настървено почва да се кара на човека, дръзнал да положи тялото си точно на тази седалка. 

В крайна сметка, ако не ти липсват първите седем, не е ядрена физика да не бъдеш идиот в градския, нали?

«

»

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.