Search here...
TOP
Любопитно На път

Спасителката на момичета в градския

Да си жена не е лесно. Готино е, но не е лесно. Давам пример. Пътувате си с градския към работа. Сутрин е, спи ви се, мързи ви, студено ви е. Още нямате готовност за социални контакти, затова лениво си блеете през прозореца как животът се пробужда за нов ден. И изведнъж в личното ви пространство нахлува субект от противоположния пол с нескопосан опит за свалка в 9 сутринта. Имате няколко варианта за действие:

А. Може тактично да игнорирате – цъкате си на телефона, слагате си слушалки, четете си нещо…

Б. Усмихвате се и кимате любезно без да се включвате в разговора;

В. Смело отблъсквате всяка атака.

Колкото и да ми се е искало повече да прибягвам до отговор В, трябва да призная, че често съм залагала на Б – дори и понякога съм се включвала в нежелан разговор с непознат индивид, не само в градския. От учтивост, възпитание или каквото и да е онова, което ме кара да се държа по определен начин с непознати „за да не ги обидя“, както са ме учили. Сякаш на тия непознати им пука за моите чувства.

В градския транспорт в София обаче съществува и четвърти вариант – ако сте достатъчно късметлии да попаднете на нея…

Тя е млада дама, която, напук на всяко едно клиширано „момиченцата трябва да са любезни с всички“ не се свени да хвърля на навлеците сърдити погледи тип соц-лелка-касиерка-в пощата и да отстоява личното си пространство. Нещо повече, тя отива и по-далеч – предлага безмълвна подкрепа на други онеправдани и „притиснати от тежестта на нежелано внимание“ дами. Днес ще ви разкажа 3 истински истории от нейната практика по возенето в ГТ, разказани в първо лице.

  1. Нехигиеничният изморител, който се запозна с хигиеничното момиче в задръстване – пътувах си аз невинна и непокварена в рейса за работа и станах неволен свидетел на следната случка. Младо привлекателно момиче с папчица, вероятно студентка, на видима възраст 20 и малко, бива заговорена от гнусен тип, приблизително на около 45 г. Като изключим леко обезпокоителната възрастова разлика, мъжът беше много извън категорията на мадамата. Разбира се, започна се с “Много си красива”, направи плавен преход към “С какво се занимаваш” и накрая любимото ми “Искаш ли да се видим на по кафе?” Тъй като бяхме в задръстване и поради липса на по-интересно занимание към момента, нямаше как да не обърна внимание на провеждащата се свалка. Най-поразителното в случая беше, че въпреки очебийно лошата хигиена на мъжа, възрастовата разлика и привидната досада в погледа на момичето, накрая тя му даде телефонния си номер, за да се видят “на по кафе”. Дори слязоха заедно на спирката на Медицинския, за да я изпрати той (headbang). Тук нямаше как да противодействам.
  2. Досадникът от задната част на трамвая – пътувам си аз в любимия трамвай, чинно поседнала в задната част на въпросното ППС. Пред мен права се е позиционирала  млада девойка с раница, видимо около 10-11 клас, която, напук на общоприетите норми, не си гледа в телефона и не си прави селфита, а зяпа живота навън. Изведнъж до нея застава мъж около 40-те, от когото се носи палав полъх на бира, с кенче в ръка и започва да я заговаря. Разговорът протича по вече познатия начин: стартира с класиката “Много си хубава”, деликатно градира в “С какво се занимаваш” като рязко ескалира в “На никой не му пука за чувствата на хората, на теб ти пука, ти си добро момиче, имаш ли си приятел…” (очевидно ако си нямаш гадже, няма и основателна причина да откажеш покана на непознат потенциален сериен убиец в ГТ). Започнах да усещам колебанието в треперещия глас на девойката и безмълвния зов за помощ, затова реших да се намеся. Станах с нетърпеливия порив на  баба 2 спирки по-рано, хванах се за същата дръжка и с фино отработено движение (отдавам го на йогата) се мушнах между мъжа и момичето, като й казах: “Я елате да седнете тук с тая раница”, а на досадника му хвърлих най-соц-лелкенския си поглед с присвити устни. Момичето ме послуша и ловко успя да се обади на приятелка по телефона, която пък явно вдигна веднага и започнаха да си говорят. Беше спасена. На слизане заговорнически й смигнах, а в замъгления й от аромата на трамвай поглед се четеше цялата признателност на света…
  3. Пияндурникът на спирката – Беше около 21:00 в петъчна вечер. На спирката на “ИСУЛ” чакахме тролея аз и младо момиче със слушалки на около 3-4 метра от мен. Докато си скролвах безцелно в Инстаграм, с периферното зрение улових чичак във видимо нетрезво състояние, който твърде много се доближава, клатушкайки се, до момичето зад гърба й. Тя не можеше да го усети или чуе заради слушалките. Компетентно изчислих, че индивидът би могъл да се окаже потенциално опасен, затова прецених, че не е удачно да й казвам нещо, за да не предизвикаме реакция. Вместо това се втренчих с най-кравешкия си поглед настоятелно в нея за няколко секунди, докато ме погледна. Посочих с поглед зад гърба й, тя си свали слушалките и се усети. Премести се към мен, а пияндурникът остана да се клатушка на място. След 1 мин. дойде трамваят, на който се качихме и двете, а тя въздъхна облекчено и ми се усмихна.

***

Разбирате ли, много е лесно просто да игнорираме такива неща, които се случват не нас. Но ние сме жени, годината е 2019 и трябва да се подкрепяме една друга и да си помагаме, без да очакваме в замяна нещо. Утре може непознато момиче да се престори на твоя приятелка на улицата, за да те отърве. Не би ли било прекрасно? А тя? Тя не го прави за облага. Не чака и благодарности. Прави го заради всяка една жена, която някога е ставала обект на нечии гнусарски мераци. Тя е просто жена. Но и много повече. Може и да не се вписва в представите на обществото за герой, но е героят, от когото се нуждаем. Тя живее в сенките. Дали е сън? Истина? Измислица? Проклятие? Спасение? Тя е всичко и нито едно от тези. Тя е…

«

»

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.