В последните седмици отново ме обзе манията по непрестанно четене на книги във всяка свободна минута между разчистването на безкрайните играчки и смяната на памперси.
За отрицателно време успях да прочета няколко поредици от т.нар. съвременни еротични романи – една от най-известните поредици „Кросфайър“ на Силвия Дей, както и две поредици на Мегън Марч. Честно казано този тип книги са приятни за четене поне за мен въпреки всичките си недостатъци. Докато ги четях сравнението с „50 нюанса сиво“ беше неизбежно и мога да кажа, че Нюансите загубиха по точки. Основната разлика за мен беше, че за разлика от Анастейжа Стийл, която за мен лично е прекалено наивна, глуповата и дразнеща като персонаж, главните героини в другите книги са силни, устремени жени, които са наясно със себе си и с целите си. Е, разбира се порочните милионери успяват доста да ги объркат, но кой не би се объркал от красив, властен и изкусителен милионер ?
Това, което не ми хареса, бяха безкрайните на брой почти еднакви сексуални сцени. Ясно е, че този жанр предполага точно това, но главните персонажи да правят секс по 3-4-5 пъти на ден (в различно време от деня) при всяка една възможност ми се струва мааалко прекалено. Стига де, най-малкото коя работеща жена има време за това??? И по-важното, ако има такава жена моля да ни пише, да остави коментар и подробно да ни разкаже как по-точно успява да се справи с такива креватни подвизи ;)!

И тук стигаме до основният проблем на тези книги според мен. Ясно е, че има много много секс и еротичните сцени преобладават. Но някакси, правейки основно това и водейки основно разговори в леглото, но не и смислени такива извън него, героинята решава, че е безумно влюбена в красивия милионер още след първите няколко пъти креватни удоволствия?! След всяка една сексуална сцена (а те наистина са много) горката жена решава, че е още по-силно влюбена в характера (или в мъжеството му – не е много ясно) на избраника си. Но дори разговорите в леглото винаги са еднотипни и звучат абсолютно еднакво в различните книги. Може и да има някакъв шаблон за този жанр с определени изрази и думи, които авторите да следват… не знам. Едва към края на книгите „влюбената двойка“ започват да имат по-смислени и интимни разговори извън леглото.
Та въпросът е: наистина ли една жена, особено когато не е на 20 години, може да е толкова заслепена от физическото привличане, че да реши, че е влюбена в същността на мъжа до нея, без дори да го познава?Толкова ли глупави и наивни можем да бъдем жените или просто обичаме да си затваряме очите и да виждаме само това, което ни харесва?
Как мислите вие?
Leave a Comment