Всички ги знаем. Идват устремени със смела походка и поглед тип “зная точно какво искам и как да го получа”. Никога не питат “Кой е последен”, защото имат своя собствена agenda. Живеят на ръба между допустимото и опасното. Никога не знаете дали милата старица, с която до преди малко любезно сте обсъждали времето, изведнъж няма да получи приток на адреналин и да се изстреля към вратата на лекарския кабинет, оставяйки ви да блуждаете с недоумяващ поглед и да се питате как успя така ловко да ви разсея, че да ви пререди.
Като човек, който безкрайно презира организацията в здравната ни система, разбирам, че типажите, описани в тази статия, са обусловени именно от същата тази организация. Надали нещата биха се случвали по този начин, ако системата беше структурирана по-добре и по-смислено. Но тогава пък нямаше да имаме материал за тази образователна статия.
И запомнете, ако не забелязвате никой от изброените типажи пред лекарския кабинет, много е възможно вие да сте един от тях 😉
1. Философът
Голям ДКЦ, кабинети на разнообразни специалисти и съответно километрични опашки, които изкусно се преплитат и сливат и всичко това в ограничено пространство без проветрение. Стоиш и чакаш реда си, когато към теб се приближава човек (философът може да приема всякаква форма – от пубер с готик-мрачно изражение, през чичак, преживяващ криза на средната възраст, та до бабичка, която е присъствувала на основаването на Аспарухова България). Първите реплики на този субект винаги са адекватни, но след това се започва монолог, състоящ се от фрази като “Лекарите само отлагат неизбежното”, “Смъртта е единственото сигурно нещо”, “Дори и да живееш здравословно, смъртта ще дойде” и все подобни вариации. А ти…просто преглъщаш със сухо гърло и се надяваш философът да не реши да съкрати твоя живот.
2. “Аз да попитам само”
Опашка от чакащи: хора, които трябва да си вземат болничен, баби с дежурните рецептурни книжки, кихащи и кашлящи…и се появява някой напорист запъхтян човечец, прережда всички с любимата реплика на всеки грохнал от чакане човечец “Аз само да попитам” и нахлува в кабинета на лекаря със стремителността на Григор Димитров в Australian Open. Тънкият момент е, че в 4 от 5 случая питането трае между 10 и 17 мин.
3. Бабата с рецептурната книжка – „Аз съм само за лекарства“
Друга безспорна класика пред лекарския кабинет. За съжаление системата ни е такава, че хората с хронични заболявания трябва всеки месец да висят като прани гащи пред кабинета на джипката, за да платят потребителска такса за изписването на едни и същи лекарства. Всеки месец. За едно и също нещо всеки месец. Едни и същи лекарства. Безумие.
4. Децата с бележките
Често са поне два броя, но могат да стигнат и до 4-5. Шумът, който генерират, достойно конкурира двете ревящи бебета, трите полуглухи бабета, разказващи младините си, и четиримата кашлящи. Сладурковците, дошли за бележки, често се опитват да прескочат опашката с думите: “АмаГуспожоуМожеЛиДаМинаПредиВасЧиСъмСамоЗаБилежкаЗаДаскалоту?”
5. Хората със запазен час
Има една необичайна порода от пациенти, които дръзват да нарушат желязната структурна организация на GP-то и си запазват час за посещението. Но внезапно биват пометени от вълната чакащи без час, които не ги броят за чеп за зеле. Макар и привидно хаотична, подредбата на чакащите тип “Кой е последен” винаги е актуална и най-справедлива. Именно тук не се вписват “онези с часа”. Те идват 45 мин. по-рано, почват да мрънкат защо не ги приемат предварително и гледат презрително простолюдието без запазен час. Най-лошото е, когато си чакал близо 2 часа пред кабинета и тамън да дойде твоят ред, се появи “някаква с час” и си влиза демонстративно като у тях си, а плебеите нека си чакат.
6. Кашлящи и кихащи
Добре де, ясно е, че обикновено ако си болен, отиваш на лекар. Но мен мама ме е учила като кихам и/или кашлям, да го правя в ръката си (или в кърпичка) и да се обръщам настрани, сиреч да не е към хората. Наскоро четох, че трябвало да кихаш в лакътя си (демек в ръкава, където ти е лакътят) – все още работя върху това. Отказвам да приема, че съществуват невъзпитани хора, които необуздано сеят бацили по въздушно-капков път без да се съобразяват с околните невинни, но всяко посещение в поликлиниката категорично ме опровергава.
7. GP-то и сестрата
Както шофьорите и кондукторите в градския транспорт, докторите и мед.сестри са на свой терен в поликлиниката – тя е тяхната крепост, където се чувстват комфортно като у дома си. Понякога твърде удобно. Налагало ми се е да изчаквам да се приключат личните разговори между джипката и сестрата, между джипката и комшийката за другата комшийка, за нейния братовчед и прочее хора, чиято съдба слабо ме вълнува.
8. Етнически разнообразните екземпляри
При ромите има една характерна черта – като отиват някъде или отиват всички, или никой. Така е и по болниците. Жените са със задължителен аксесоар плетен елек вместо яке/палто, а домашните чехли с подметка подобаващо заместват нуждата от обувки. Говори се на висок глас, в редки случаи се слуша музика (че какво по-приятно съчетание от кашлица и кючек) и все не сме разбрали как се определя редът и кой след кого е. То на практика наистина не се знае кой след кого е, защото е неизвестно кой всъщност от цялата махала е дошъл за прегледа.
9. “Аз съм само за направление”
Това е братовчедът на ”Само да попитам” и “За бележка съм”. А когато решиш да направиш реверанс към този индивид и кажеш “Добре, влезте с мен”, в 90% от случаите получаваш злобен поглед и ти се изфъфля “То е лично, нИ моа пред друг човек.” Тогаваааа… отивай най-отзад на опашката, примадоно!
10. Бабите, които си разказват надълго и нашироко за всичките си симптоми и болести
Никой не ходи на лекар за хубаво. На мен лично ми е безкрайно неприятно ходенето по медицински заведения, а слушането на болежките на другите хора не прави преживяването по-поносимо. Но в крайна сметка може да е къде по-зле, например да си обграден от номер 8…
Ходенето на лекар понякога е неизбежно. Важното е да се опитаме, дори и мъничко, да видим нещата в друга перспектива, по-забавна. Аз лично следващия път, когато ми се наложи да кисна пред лекарски кабинет, ще потърся описаните тук типажи за сверка, а кой знае, може да открия и нови….
Leave a Comment