Search here...
TOP
На път Размисли и страсти

10-те най-характерни типажи във влака

Ако приемем, че всяко пътуване в градския транспорт е едно малко приключение, то пътуването в междуградски влак на БДЖ (Боже, докарай ме жив) често може да се оприличи на “Тайнственият остров” на Жул Верн. Влакът е специфичен сборен пункт, където може да се види, чуе и помирише богат миш-маш от разнородни екземпляри, кой от кого по-чудат и куриозен.

Днес ще ви представим характерна извадка на обичайните култови образи, за които да сте подготвени при следващото си пътуване във влака.

  1. Домошарът – това е човек, който пътува на дълги разстояния, но не е задължително условие. Обикновено го заварвате на качване и не слиза на вашата спирка. Във влака се чувства комфортно, разполага се като у дома, събува си обувките (при което се отделя специфично зловоние) и си качва краката на отсрещната седалка, слага си домашни чехли, вади цял куп домашни потреби от багажа си… По принцип не се пречка много-много, освен когато влакът е пълен и заема четворка седалки. Или половин купе.
  2. Чревоугодникът – повечето хора обичаме да си хапваме. Този отличителен типаж обаче не може да устои на поривите на стомаха си по време на цялото пътуване. Дали от скука, или за да направи пътуването по-леко, той ще похапва вафли и ще ръси трохи, ще извади хляб, домашен бахур или леберкез, може и парче сирене, в някои случаи сандвич и бира. Много често чревоугодникът е така любезен да предложи да сподели хранителните си запаси с останалите пътници в купето, което е някак мило и същевременно гнусно.
  3. Нервният пушач – откакто навлезе забраната за пушене, въздухът във влаковете стана една идея по-малко неприятен. Преди години пътуването, освен всички останали екстри, гарантираше, че ще слезеш, смърдейки на евтин нощен чалга бар, а гадната миризма се пропиваше дори през слоевете на пътната чанта, достигайки до прилежно изпраните с Ленор от мама чаршафи. Сегашният комфорт обаче донесе със себе си безкрайно мъчение за горките зависими пушачи. Може да ги намерите в коридора или в пространството между двата вагона, нервно потропвайки и захапали незапалена цигара, чакащи всяка следваща спирка като топъл хляб, за да впият жадни устни в никотиновата си зависимост. Положителното на това е, че ако нервният пушач е притежател на симпатично дупе, ще може да се наслаждаваш на тази гледка по време на почти цялото пътуване.
  4. Майка с дете, което трябва да спи поне на 2 седалки и рита този до него – тук няма какво много да се каже. Или трябва да спи, или да бъде непрекъснато хранено със солети и зрънчо, за да не мрънка по време на пътуването (това откровение ни беше разкрито от хора с деца).
  5. Дружелюбният – в най-честия случай на средна или преклонна възраст, за него или нея влакът е един своеобразен Фейсбук или Тиндър, където може да срещнат следващия си BFF (най-добър приятел). Качват се непознати, но до края на пътуването вече те и околните си знаят всяка операция и болежка, как садят доматите, колко деца и внуци имат и пр.
  6. Мургавите екземпляри (да, те присъстват навсякъде) – при тях липсата на възпитание обуславя общо дразнещо поведение на всяко едно обществено място. Ако питате мен, те като цяло са си дразнещи, независимо дали разговарят все едно слушаш италианска свада, ядат агнешко с хляб върху вестник или слушат мазни чалги и маанета (нямам идея дали познават друг жанр музика).
  7. Гратисчията – специфичното при него е, че броди из целия влак, за да не се срещне очи в очи със контрольора. Това, в сравнение с гратисчиите в ГТ, е една идея по-осъществимо. При по-дълги пътувания, например София – Варна, тази среща е неизбежна. Ако попаднете на техен диалог, ще чуете кое от кое по-любопитни оправдания защо този свободен електрон е без билет: не може да си намери купето, в което е багажа му, демек загубил се е, тъкмо се бил качил и е нямал време да си купи билетче, играе роля на пиян на мотичка, или пък спи дълбок и непробуден зимен сън.
  8. Представител на 3-тата възраст – не минава пътуване във влак без поне едно гръмогласно бабе или желаещ поле за изява възрастен господин. Свикнали от време оно да се возят на трена, те сякаш трябва задължително да намерят приятен събеседник като в роман на Агата Кристи. Почти като екземплярът в т. 5, но тук възрастта е преклонна, косите прошарени, а зъбите…ако са естествени – са малко на брой. В рамките на 3 гари може да чуеш половината им житие, политическата им позиция, мнение за младите, та чак до съвет за пълноценен полов живот или как да си закърпиш дънките (които са с такъв ефект и си дал крупна сума), че да не личи. Почти винаги тези индивиди са придружени от купища багаж във всевъзможни форми (и излъчващ различни аромати).
  9. Случайно попадналият тук – става дума за тези образи, които сякаш търсят романтиката на влака (ъм…не сме в “Туристът“, където в лъскавия влак от Париж към Венеция Джони Деп и Анджелина се влюбват) или пък искат да се докажат пред някого (Егати и смелостта, нали?). Тези винаги са в грешния вагон, на чуждо място, дори може и в грешния влак. Гледат любопитно всички, мрънкат за каквото се сетят, подскачат ужасени от спирането на влака.  Естествено, или стават 20 минути преди дестинацията си, или в последния момент.
  10. Пасивно-агресивният – полу-събрат на случайно попадналия тук. Пътува за първи път или изключително рядко, което го прави неимунизиран към влаковия хабитат и всичко го дразни – от цвета на пердетата, през струпването на хора в предната част на трена, та до времетраенето на пътуването. Раздразнението си демонстрира пред своите неволни слушатели спътници или най-често по мобилния с половинката. Често тези разговори, леко обезпокоителни, пораждат още куп въпроси за емоционалната стабилност на екземпляра и хармоничността на интимната му връзка. Представяме ви един типичен действителен разговор от господин на средна възраст, случайно дочут във влака:

„Дремем тука в Стара Загора…Не знам, и кондукторът не знае….то някой знае ли нещо в тая държава…няма, телефонът е оставен, парите са изпити, ти ще ми се обадиш, чуваш ли кво ти казвам…Ама не ме питай 1000 пъти, ма!…“

Разбира се, целта ни не е да ви откажем от пътуване с влак. В крайна сметка този тип междуградски транспорт си продължава да е най-достъпен и евтин метод за придвижване от едно населено място до друго. Ако нямате високи очаквания и си носите подходящо четиво или музика, може дори да бъде приятно изживяване, гарнирано с прекрасни пейзажи и интересни животински видове, които няма как да се видят в рамките на града (щъркели, лисици, зайчета). Приятно пътуване!

«

»

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.