Search here...
TOP
На път

10-те най-дразнещи типажи в градския транспорт

Ах, общественият транспорт, това митично и загадъчно преживяване за градския обитател. „Всяко пътуване с градския транспорт е едно малко приключение“ често си повтарям, докато погледът ми блуждае през зацапания прозорец, а обонянието ми бавно привиква към аромата на кисело зеле и снощна (или сутрешна) ракия, носещ се от човека през 2 седалки. Бидейки млада жена, на която доскоро често й се налагаше да ползва необятните възможности на градския транспорт в културната ни столица Пловдив, мога с часове да дискутирам своята 12-годишна практика в ползуването на ГТ. Разбира се, моят опит съвсем не претендира да е изчерпателен. Тази статия отразява личните ми наблюдения и интимни преживявания, поднесени със солидна доза хумор, из дебрите на енигматичните пловдивски автобусни линии.

  1. Човекът, седнал на външната седалка, който не се отмества въпреки наличието на правостоящи – това е едно много специфично качество. През годините многократно съм се опитвала да анализирам за себе си това интригуващо социално поведение. Понякога решавам да експериментирам и сядам на външната седалка с твърдото намерение да опитам от тръпката на стоицизма, която наблюдавам у този тип хора. Еми не. Явно не съм от този тип „лоши момичета и момчета“ на градския. В момента, в който вратите се отворят и влязат потенциални седящи хора, дупето ми автоматично се повдига и се помества на вътрешната седалка, за да освободи място за някой да се пльосне до мен (върху мен) с морното си от чакане на рейса тяло.
  2. Хората, чийто телефон звъни силно и дълго време не го вдигат. Изобщо хората, които не си спират звука на телефона в градския – може би е отживелица, но лично мое мнение  е, че на места с ограничено пространство и наличие на доста хора, звукът на мобилните телефони трябва да се спира. Визирам болници, градския, галерии, кино. Натъртвам на кино. За мен просто е въпрос на култура.
  3. Хората, които водят дълги разговори по телефона – признавам, и аз съм била от тях. Но винаги говоря тихо до степен, че отсрещният не ме чува и това често налага преждевременно приключване на разговора. Да, понякога наистина има спешни разговори, които не търпят отлагане. Но честно, колко спешни неотложни обаждания на живот и смърт, които не могат да почакат да слезете от рейса, получавате на ден? Отново въпрос на възпитание.
  4. Тийновете – или всички подрастващи, които намират за жизнено необходимо да слушат силно музика (без слушалки), да водят разговори на твърде висок тон и да си качват краката по седалките (сериозно, това е селско). Наистина, през живота си не съм се наслушала достатъчно на дискусии за контролни или за това кой как се е „нашмулил“ снощи. Но като се загледам в двамата юнаци, едва оцелели след снощния запой, които все още имат девствен мъх над горната устна, се чудя – и ние ли бяхме такива навремето?

  5. Хората, които държат на всяка цена да седнат – и не, не е само бабата, която се превива от тежестта на препълнени торби от пазара в 9 сутринта, но изведнъж получава прилив на свръхестествена сила и бързина при наличие на свободна седалка. В Пловдив са характерни т.нар. „копърки“ – малки автобусчета, обслужващи повечето линии, със седящи около 16-18 места и още максимум толкова правостоящи. Това в час пик е потресаващо. В задната част има 4 допълнителни свалящи се седалки, предназначени за трудноподвижни, възрастни хора и майки с колички.  Аз лично не сядам на тях, но често се позиционирам там като правостояща в ъгъла. И когато някаква лелка, която очевидно няма двигателни проблеми, поиска да ползва такава седалка (заемайки място за двама правостоящи) при претъпканата задна част на автобуса – ами просто няма къде да се изпаря. Ще ме бута и ръчка с чанти, ще ме гледа като сърдита соц лелка-касиерка, само защото удобно сме се затиснали с околните отвсякъде и няма накъде.

  6. Хората, които мрънкат за: условията в градския, за цената на билетчето, за трафика, за политиците, за кмета, за Бойко…Сериозно, возенето в рейса определено не е най-приятното време от ежедневието на градския човек, а превръщането му в неволен слушател и облъчването му с негативна енергия не правят преживяването по-приятно. Ето защо спрях да гледам новини. И като говорим за облъчване…

  7. Хората, които миришат – добре, знам, че не всеки има финансова или каква да е възможност да се къпе и пере редовно, разбирам. Тук мисля, че нищо не може да се направи. Не върви да отидеш при дядото и да му кажеш „Изкъпи се“, просто не върви. Виж, за чичковците, дето в 17:30 вече лъхат на джибри – там е въпрос на личен избор. Поне повечето си кротуват тихичко на седалката и не създават проблеми. Освен ако не са от личностите от точка 6. А лятото – о, лятото, време на подбрана селекция от аромати като започнем от пот, ракия, шкембе, още пот, дезодорант Malizia върху още пот…

  8. Индивиди от малцинствата – в 116 и други линии, движещи се по направления към махалите, може да се наблюдава следният феномен: два мургави елемента се качват заедно, очевидно се познават и пътуват заедно, но по неведоми причини сядат отзад през поне 4-5 седалки, за да могат да се обръщат и да си водят разговорите, предимно на техния диалект, на висок глас и да дразнят целия автобус. Идилията понякога може да се допълни от слушане на чалга от нечий мургавелски телефон и по-рядко от отказ да си платят билетчето. Този феномен си го обяснявам по следния начин: бидейки от многолюдни семейства с ограничени ресурси и пространство за обитание, тази характерна порода човеци страда от липсата на място. Както и в големите претъпкани градове, те използват всяка възможност да разширят своя индивидуален кръг, като избират локации, които да им дадат „повече въздух“ от колибите, пардон, жилищата, които населяват.

  9. Мъжете, които те заговарят и/или ти влизат в личното пространство – представете си, че сте млада, прилично изглеждаща жена, която сутринта се е гримирала, подбрала си е тоалет и с подобаващо самочувствие се е насочила към работното си място, решавайки да ползва услугите на ГТ. Сега си представете, че сте същата млада привлекателна жена, оказала се правостояща в задната част на 11-ката, отиваща на работа, към която се присламчва индивид от мъжки пол на неопределена възраст между 45-57 г., със съмнителни хигиенни навици и още по-съмнителни намерения. Той ви заговаря с тривиалното “Извинете, колко е часът?”, при положение, че е лято, вие очевидно не носите часовник и набързо пресмятате какъв е шансът индивидът да иска да огледа дали смартфонът ви става за крадене. Уви, следващата реплика оборва тази ви теория: “Много сте красива. На работа ли отивате? Дали бихте искали да пием кафе или…нещо друго?” (мазна усмивка и настоятелен поглед, а разстоянието между вас загадъчно се е смалило) Отговаряте предпазливо “Не, благодаря, имам си приятел”, тъй като винаги има шанс срещу вас да стои психопат, който би ви елиминирал заради по-груб отказ. Следва любимото ми “Няма нищо, аз не съм ревнив” – класика в жанра. Драги мъже, знам, че истинските creepers, които намират каненето на random жени по улиците за съвсем нормално, няма да прочетете това или да се впечатлите. Затова се обръщам към дамите – игнор, но бъдете нащрек. Creepy пичът най-вероятно просто събира материал за вечерта, така че внимавайте за случайни “неволни” докосвания. Да, зловещ чичко, който веднъж ме пипна по дупето, точно в онзи момент шофьорът не беше набил спирачки!

  10. Шофьорът и кондукторът бих искала да започна с това, че уважавам професията и труда на тези хора. Не е лесна и всички би трябвало да се съобразяваме с това, за да направим возенето в градския една идея по-малко противно. Аз самата не съм имала проблеми с тях – винаги имам готови точни пари в ръката, не заставам там, където преча на разминаването, благодаря за билетчето и т.н. Но когато в рейса звучи мазна чалга, шофьорът кара сякаш чували с пшеница, псува и коментира на висок глас останалите участници в движението и пътниците в автобуса, пуши – тогава няма как да остана безразлична към простотията. Далеч съм от мисълта, че една забележка, отправена от крехка млада жена като мен към ячкия 52-годишен пушещ шофьор или кондуктор внезапно ще преобърне неговия светоглед и ще го превъзпита повече да не прави така. 95% е вероятността да ми тегли една сочна и да поздрави женските ми предшественици до 9-то коляно. Тогава ми остава само да си му пожелая хубав ден и да си продължа съществуването ☺

Ползването на ГТ не винаги започва добре за някои хора. За други не завършва добре. Със сигурност не е любимата част от ежедневието на хората. Но ако осъзнаем и приемем, че споделяме тази мъничка площ с други представители на човечеството и проявяваме малко повече разбиране към останалите, току виж возенето се превърнало в интересно преживяване. Зависи от гледната точка – ако чалгата на шофьора го прави наистина щастлив, а човекът със звънящия телефон още не може да свикне с мелодията, защото му е нова, защо да се дразня? А и това е чудесна възможност да си побъбря с бабата, която пее и разказва исторически факти за Пловдив.

 

«

»

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.